История
Официалният избор на София за столица на Княжество България датира от 22. март 1879 г., когато броят на столичаните е 11 657. Улиците са криви и кални, а къщите – вехти и схлупени.
След Съединението (1885) започва разширение на града, като благоустрояването му е особено осезателно в периода 1888 – 1893 г., когато за кмет е избран опълченецът Димитър Петков. |
|
Лъвов мост през 1879 г.
|
Мост над Перловската река, 1887 г. (днес на бул. България“) |
За малките столичани от Ючбунар през 1891/92 учебна година се открива училище „Братя Миладинови“. На ъгъла на улица „Пиротска“, сред овощна градина, са построени две едноетажни сгради, в които десетима учители обучават две девически и две смесени паралелки. Учителят Слави х. Пенев и съпругата му Стойка даряват къщата и дворното си място на ул. „Опълченска“ в полза на училището. | |
Овощната градина, на мястото на която е построено училището, 1886 | |
По-късно на мястото на малката сграда с изложение към ул. „Пиротска“ е построена двуетажна сграда в характерния за този период смесен, преобладаващо неоренесансов стил. Тя е с висок тавански етаж, 16 класни стаи, просторна учителска стая, дирекция, канцелария и други помещения. Тук, в учебната 1912/13 година, се открива Първа прогимназия „Христо Ботев“. В различна смяна стаите се ползват и от средния курс на 13. прогимназия. В малката сграда, останала в двора, се обучават децата от началния етап на 13. прогимназия. | |
Сградата, построена през 1912г |
134. СУ „Димчо Дебелянов“ с изучаване на иврит и английски език е наследник на Първа прогимназия „Христо Ботев“. През Първата световна война сградата се използва като военна болница, а учениците се обучават в частни квартири. По време на Втората световна война училището отново е болница, но този път учениците са приютени от 136. ОУ „Любен Каравелов“. | Изглед от юг |
Млада учителка със своя ученичка | Ново преобразуване застига сградата през учебната 1950/51 г. – Педагогическото училище за начални учители е поредният стопанин на елегантната постройка. В нея продължава обучението си началният курс на училището „Христо Ботев“, което вече е обявено за начално.
И ето ни в паметната 1957/58 учебна година, когато Педагогическото училище е преместено, а в сградата, построена през 1912 г., започва пътя си ново училище с нов номер и ново име – 134. ОУ „Димчо Дебелянов“. |
Юбилейната 1982/83 учебна година започва след мащабен ремонт – третият етаж е превърнат в комплекс за началния етап, а приземният – в комплекс по технологии и предприемачество. През 1983 г. със значителната помощ на Училищно настоятелство са ремонтирани и реконструирани салонът и сцената, чиято акустика е оценена не от кого да е, а от самия Видин Даскалов, изнесъл концерт пред учениците по онова време! | Учителският колектив през осемдесетте години
Г-жа Вера Теофанова, директор на училището до 1989г. |
Ритуалът по внасяне на училищното знаме | Поредната паметна година за училището е учебната 1991/92, когато със заповед № 94-00-312/01.09.1992 г. на МОН съгласно постановление на МС № 232 на МС от 19.11.1991 г. училището е определено за изучаване на майчин език – иврит като свободно избираем предмет. Статутът му е на общинско училище. Това положение се затвърждава със заповед № 94-00-301/18.07.1996 г. основана на постановление на МС № 183/05.09.1994 г. |
Две години по-късно, със заповед № АД 14-11 от 20.03.1998г., 134. ОУ „Димчо Дебелянов“ е преобразувано от общинско в държавно училище. За учебната 1998/1999 г. е утвърден нов учебен план, според който всички деца от първи клас изучават първи чужд език иврит, а от трети клас като втори чужд език започват изучаване на английски език. | Г-жа Божанова, директор на училището до 2008 г. приема подарък за училището от еврейската общност |
Табела в чест на откриването на обновената училищна сграда | През лятото на същата година фондация „Роналд С. Лаудер“ с директор за България г-жа Бека Лазарова финансира основен ремонт на сградата. През 2003 г. на основание на чл. 10., ал. 5. от ЗНП и чл. 12., ал.3. и ал. 6. от ППЗНП, по мотивирано становище на Регионалния инспекторат по образованието – гр. София 134 ОУ „Димчо Дебелянов“ се преобразува в 134. СОУ „Димчо Дебелянов“. |
През 2003 година в България се завърна и ОРТ, и съвместно с Фондация „Роналд С. Лаудер“ на 24 октомври откри Технологичен център в 134. СОУ „Димчо Дебелянов“. Центърът разполага с 3 модерни компютърни кабинета и технологична лаборатория. Най-новият проект на ОРТ в 134. СОУ доведе до създаването на уникален медиен център, включващ фото, телевизионно и звукозаписно студио. | Откриване на Технологичния център Лаудер-ОРТ. От ляво на дясно – Маурисио Мериканскас (World ORT), д-р Емил Кало (президент на Българска фондация ОРТ), министър Игор Дамянов, сър Морис Хатер (World ORT) и Джордж Бан (фондация Роналд С. Лаудер). | |
От началото на 2008 година училището училището е с нов директор – г-жа Весела Палдъмова-Ковачева, под чието ръководство съвместно с фондация „Роналд С. Лаудер”, Българска фондация ОРТ и фондация „Америка за България” се изгражда Център за високи постижения в образованието. Той включва Еврейски културно-образователен център „Лаудер-Бен Йеуда”, зала за представления и представяния „Америка за България”, ресурсен център „ОРТ” и библиотека „Димчо Дебелянов”. | Проектът за центъра е иновативен, създаден изцяло от екип на 134. СУ, но се оказва сполучлив за прилагане в българските училища. Неоспоримо доказателство за качествата на проекта е мултиплицирането му от фондация „Америка за България” в други училища под името „Училище на бъдещето”.
През есента на 2015 година със средства на училището и World ORT се създава нова химическа лаборатория, а през 2016 година – кабинет по лего конструиране, специално насочен към изучаването на природни науки. Изцяло със средства на училището са рановирани и кабинетите по Домашна техника и икономика, които са част от Център по природни науки и технологии. Учебна 2017/2018 година посрещна първия гимназиален випуск по новите учебни планове с три профила – „Чужди езици“, „Софтуерни и хардуерни науки“ и изцяло новият за училището профил „Природни науки“. За този профил Българска фондация ОРТ подпомогна училището за пълно реновиране на кабинетите по природни науки. |
Официалният избор на София за столица на Княжество България датира от 22. март 1879 г., когато броят на столичаните е 11 657. Улиците са криви и кални, а къщите – вехти и схлупени.
След Съединението(1885) започва разширение на града, като благоустрояването му е особено осезателно в периода 1888 – 1893 г., когато за кмет е избран опълченецът Димитър Петков.
Неговите заселници са предимно македонски бежанци. За няколко години кварталът толкова се разраства, че към 1890 г. населението му наброява около 20 000 души, което е приблизително 1/3 от жителите на столицата.