История

 

Официалният избор на София за столица на Княжество България датира от 22. март 1879 г., когато броят на столичаните е 11 657. Улиците са криви и кални, а къщите – вехти и схлупени.

 

След Съединението (1885) започва разширение на града, като благоустрояването му е особено осезателно в периода 1888 – 1893 г., когато за кмет е избран опълченецът Димитър Петков.
Неговите заселници са предимно македонски бежанци. За няколко години кварталът, в който се намира 134. училище (Ючбунар) толкова се разраства, че към 1890 г. населението му наброява около 20 000 души, което е приблизително 1/3 от жителите на столицата.

Лъвов мост през 1879 г.

 

 Мост над Перловската река, 1887 г. (днес на бул. България“)
За малките столичани от Ючбунар през 1891/92 учебна година се открива училище „Братя Миладинови“. На ъгъла на улица „Пиротска“, сред овощна градина, са построени две едноетажни сгради, в които десетима учители обучават две девически и две смесени паралелки. Учителят Слави х. Пенев и съпругата му Стойка даряват къщата и дворното си място на ул. „Опълченска“ в полза на училището.  
  Овощната градина, на мястото на която е построено училището, 1886
По-късно на мястото на малката сграда с изложение към ул. „Пиротска“ е построена двуетажна сграда в характерния за този период смесен, преобладаващо неоренесансов стил. Тя е с висок тавански етаж, 16 класни стаи, просторна учителска стая, дирекция, канцелария и други помещения. Тук, в учебната 1912/13 година, се открива Първа прогимназия „Христо Ботев“. В различна смяна стаите се ползват и от средния курс на 13. прогимназия. В малката сграда, останала в двора, се обучават децата от началния етап на 13. прогимназия.
Сградата, построена през 1912г  
134. СУ „Димчо Дебелянов“ с изучаване на иврит и английски език е наследник на Първа прогимназия „Христо Ботев“. През Първата световна война сградата се използва като военна болница, а учениците се обучават в частни квартири. По време на Втората световна война училището отново е болница, но този път учениците са приютени от 136. ОУ „Любен Каравелов“.   Изглед от юг

 

Млада учителка със своя ученичка   Ново преобразуване застига сградата през учебната 1950/51 г. – Педагогическото училище за начални учители е поредният стопанин на елегантната постройка. В нея продължава обучението си началният курс на училището „Христо Ботев“, което вече е обявено за начално.

И ето ни в паметната 1957/58 учебна година, когато Педагогическото училище е преместено, а в сградата, построена през 1912 г., започва пътя си ново училище с нов номер и ново име – 134. ОУ „Димчо Дебелянов“.

 

Юбилейната 1982/83 учебна година започва след мащабен ремонт – третият етаж е превърнат в комплекс за началния етап, а приземният – в комплекс по технологии и предприемачество. През 1983 г. със значителната помощ на Училищно настоятелство са ремонтирани и реконструирани салонът и сцената, чиято акустика е оценена не от кого да е, а от самия Видин Даскалов, изнесъл концерт пред учениците по онова време!   Учителският колектив през осемдесетте години

 

Г-жа Вера Теофанова, директор на училището до 1989г.

 

Ритуалът по внасяне на училищното знаме   Поредната паметна година за училището е учебната 1991/92, когато със заповед № 94-00-312/01.09.1992 г. на МОН съгласно постановление на МС № 232 на МС от 19.11.1991 г. училището е определено за изучаване на майчин език – иврит като свободно избираем предмет. Статутът му е на общинско училище. Това положение се затвърждава със заповед № 94-00-301/18.07.1996 г. основана на постановление на МС № 183/05.09.1994 г.

 

Две години по-късно, със заповед № АД 14-11 от 20.03.1998г., 134. ОУ „Димчо Дебелянов“ е преобразувано от общинско в държавно училище. За учебната 1998/1999 г. е утвърден нов учебен план, според който всички деца от първи клас изучават първи чужд език иврит, а от трети клас като втори чужд език започват изучаване на английски език.   Г-жа Божанова, директор на училището до 2008 г. приема подарък за училището от еврейската общност

 

Табела в чест на откриването на обновената училищна сграда   През лятото на същата година фондация „Роналд С. Лаудер“ с директор за България г-жа Бека Лазарова финансира основен ремонт на сградата.
През 2003 г. на основание на чл. 10., ал. 5. от ЗНП и чл. 12., ал.3. и ал. 6. от ППЗНП, по мотивирано становище на Регионалния инспекторат по образованието – гр. София 134 ОУ „Димчо Дебелянов“ се преобразува в 134. СОУ „Димчо Дебелянов“.

 

През 2003 година в България се завърна и ОРТ, и съвместно с Фондация „Роналд С. Лаудер“ на 24 октомври откри Технологичен център в 134. СОУ „Димчо Дебелянов“. Центърът разполага с 3 модерни компютърни кабинета и технологична лаборатория. Най-новият проект на ОРТ в 134. СОУ доведе до създаването на уникален медиен център, включващ фото, телевизионно и звукозаписно студио.   Откриване на Технологичния център Лаудер-ОРТ. От ляво на дясно – Маурисио Мериканскас (World ORT), д-р Емил Кало (президент на Българска фондация ОРТ), министър Игор Дамянов, сър Морис Хатер (World ORT) и Джордж Бан (фондация Роналд С. Лаудер).
От началото на 2008 година училището училището е с нов директор – г-жа Весела Палдъмова-Ковачева, под чието ръководство съвместно с фондация „Роналд С. Лаудер”, Българска фондация ОРТ и фондация „Америка за България” се изгражда Център за високи постижения в образованието. Той включва Еврейски културно-образователен център „Лаудер-Бен Йеуда”, зала за представления и представяния „Америка за България”, ресурсен център „ОРТ” и библиотека „Димчо Дебелянов”.   Проектът за центъра е иновативен, създаден изцяло от екип на 134. СУ, но се оказва сполучлив за прилагане в българските училища. Неоспоримо доказателство за качествата на проекта е мултиплицирането му от фондация „Америка за България” в други училища под името „Училище на бъдещето”.

През есента на 2015 година със средства на училището и World ORT се създава нова химическа лаборатория, а през 2016 година – кабинет по лего конструиране, специално насочен към изучаването на природни науки. Изцяло със средства на училището са рановирани и кабинетите по Домашна техника и икономика, които са част от Център по природни науки и технологии.

Учебна 2017/2018 година посрещна първия гимназиален випуск по новите учебни планове с три профила – „Чужди езици“, „Софтуерни и хардуерни науки“ и изцяло новият за училището профил „Природни науки“. За този профил Българска фондация ОРТ подпомогна училището за пълно реновиране на кабинетите по природни науки.

 

 

 

Официалният избор на София за столица на Княжество България датира от 22. март 1879 г., когато броят на столичаните е 11 657. Улиците са криви и кални, а къщите – вехти и схлупени.

 

След Съединението(1885) започва разширение на града, като благоустрояването му е особено осезателно в периода 1888 – 1893 г., когато за кмет е избран опълченецът Димитър Петков.
Неговите заселници са предимно македонски бежанци. За няколко години кварталът толкова се разраства, че към 1890 г. населението му наброява около 20 000 души, което е приблизително 1/3 от жителите на столицата.