Послание за нашите учители

Уважаеми учители,

Уважаеми директор и зам.-директори,

Уважаеми служители в администрацията,

Уважаеми медицински работници,

Уважаеми охранители и всички, които сте съпричастни с дейността на 134 СУ „Димчо Дебелянов“,

За първи път повечето от нас преживяваме такава тежка криза в живота си, последиците от която ще са много сериозни както със загубата на човешки животи, така и с промяната на цялото ни общество. Тази хуманитарна и икономическа криза безспорно ще бъде цитирана в научните анализи подобно на кризата и Голямата депресия от 20-те години на миналия век. Самото капиталистическо общество предполага периодични икономически кризи и ние сме били и ще бъдем част от тях и за в бъдеще. Не очаквахме обаче, че тази ще бъде придружена от такава жестока пандемия.

Бяхме свикнали с имането на всичко: храна, дрехи, културни и спортни развлечения, пътувания в страната и чужбина, вълнуващи ваканции. Имаше и социално слаби хора, но имаше и много, които се притичваха на помощ; имахме за даденост мира и относителното спокойствие на нашия континент през последните 75 години; знаехме как да се предпазваме от потенциалните заплахи; обучавахме се да действаме в условия на тревога или на пряка атака на училището ни; охранявахме и охраняваме училището си физически. Никой обаче не допускаше, че атаката ще дойде от невидим враг. Не бяхме подготвени за нея. Не става въпрос за държавата ни и за здравната ни система. Става въпрос за всеки един от нас като цяло и като част от нашата училищна общност. Тази атака ни принуди за дни да преосмислим ежедневието си, ценностите си, плановете си. С други думи обърна представите ни за живота на 180 градуса. Държавата ни затихна не само физически поради ограничителните мерки, а и духовно.

Отначало удължаването на грипната ваканция учениците приеха с радост и настроение за приятни изживявания и почивки. Никой не подозираше, че ще се наложи за първи път да учат почти цял срок дистанционно и, най-малко пък, учебната година да приключи виртуално.

И тогава се наложи много бързо всички участници в учебно-възпитателния процес да се пренастроят и да работят както във виртуални класни стаи, така и чрез различни учебни платформи, чрез социалните мрежи и различни приложения. На първа линия застанаха учителите по информационни технологии, които трябваше почти денонощно да работят, за да настроят системите за дистанционно обучение, а след тях всички преподаватели положиха огромни усилия, за да започнат ритмично ежедневно обучение на учениците, затвърждаване на материал и проверка на знания. Освен ежедневната подготовка на уроците, което за специалистите в 134 СУ не е проблем, предизвикателството за тях беше учениците и родителите да осъзнаят колко сериозно и отговорно трябва да се приеме дистанционната форма на обучение, да преодолеят пасивността след първоначалната еуфория и да се мотивират за сериозна подготовка и постигане на добри резултати.

Всъщност COVID-19 направи това, от което през последните години все повече страдаше българското училище – възстановяване на тясната връзка между учители и родители. Сега, при виртуалния метод на обучение, всички родителите влязоха в класните стаи и видяха на практика какво правят учителите в клас, каква огромна работа извършват, колко усилия се изискват, какъв потенциал се изисква, за да можеш да преподаваш на високо ниво, да владееш аудиторията, да прилагаш традиционни и модерни методи и средства за обучение и на затвърждаване на учебен материали и оценка на постигнати резултати. Как се надграждат знания от първия до последния клас в средното училище. Какво означава да си учител и колко сложно и отговорно е това.

Ние, родителите, също приехме предизвикателството и по-голямата част от нас се отзова и пое своя ангажимент децата да се подготвят редовно и активно да участват в учебно-възпитателния процес както в клас, така и при подготовката на домашните работи. Ние също се учим в момента, даде ни се време да се обърнем към децата си и да поемем своя дял.

А ако някой се е съмнявал, че преминаването към обучение във виртуална класна стая и дигитално обучение ще възпрепятства преподаването от страна на нашите учители, значи не познава българския учител и ценностите, които той изповядва. Не знае, че най-голямата му грижа е учениците да усвоят учебния материал и да постигнат високи резултати.

По всичко личи, че тази учебна година ще приключи виртуално и ние ще разчитаме на Вас, нашите учители, на ръководството на училището, на целия екип да завършим успешно.

Благодарим Ви за всеотдайността, за съпричастността, за възрожденския Ви дух, за това, че не се предавате, за това че успявате и нас да мотивирате, за това, че всеки ден ни убеждавате, че ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ НАРЕД, че Вие сте на поста си и няма от какво да се притесняваме. Дори да нямате решение, изпробвате различни начини, търсите, импровизирате, допускате ни в домовете си и показвате на децата и на нас, че да се греши е нормално и от грешките се израства. Че и вие сте объркани понякога, изплашени, не знаете и все пак продължавате напред!  В тази изключителна ситуация излязохте от ролите си на класен ръководител, учител по математика или физика, и се показахте уязвими и смели, слаби и непоколебими, показахте човешкото лице на нашите учители. По този начин укрепихте увереността ни в това, че децата са на сигурно място и за тях има кой да се погрижи дори и в подобни обстоятелства.

Пожелаваме Ви от сърце здраве и вдъхновение! 

Училищно настоятелство при 134 СУ „Димчо Дебелянов“