Скърбим за господин Емил Кало
„…..като мъдър потомък на благословен с изстрадана мъдрост народ, Кало знае, че добротворството не е естествен рефлекс в атмосфера на страх и жестокост, на тегнеща безизходица и лепкав мрак. Затова той оставя своите герои сами да изстрадат тази добрина, сами да видят тази светлина из неизбродените лабиринти на сърцата си и сами да намерят сили да споделят тази светлина с хората до себе си“ Александър Урумов
Това е малък откъс от предговора към книгата на Емил Кало – „Другите и Йосиф“, тази книга е част от семейната ни библиотека. И ние, които го познавахме, както героите от тази книга сме провокирани от Емил да търсим добротворството в дълбините на сърцата си и да даваме светлина на другите.
Има хора – личности, за които не можем да говорим в минало време, Емил Кало е такава личност.
Той ще остане в сърцата ни със своята всеотдайност към 134. СУ „Димчо Дебелянов“; с присъствието си на всички училищните празници; с всепоглъщата любов към живота и семейството, с нескритото си любопитство и познания за изкуството, литературата, историята и политиката. Увлекателен разказвач и впечатляващ оратор, той владее аудиторията, а нашите ученици имаха възможността да присъстват на негови лекции по различни теми и да се докоснат до неговата голяма обща култура и интереси.
Емо, благодаря ти за отношението към нас, преподавателския екип, за усилията да променяме училището с по-градивна училищна образователна политика.
Знам, че там горе ще продължаваш да пишеш, да похапваш, тайничко, сладичко и да наблюдаваш дали твоите светлинки предаваме на всички други хора…
Изказвам своите искрени съболезнования на цялото семейство.
Весела Палдъмова, директор