За спасените и спасителите

На тази дата, 10.март, ние свеждаме глава пред паметта на загиналите евреи по времето на Холокоста!

На тази дата, някак  неусетно, си припомняме думите:

„Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея.“

Преди 2000 години мъдрецът Сенека ни предизвиква с думите „Никое мъжество не е тъй велико, както роденото в крайна безнадежност“. От близо две хиляди години евреите са преследвани, гонени и унижавани, но аз ще пропусна историческите факти, обществените и социалните мотиви, за да поставя акцент само върху думите крайна безнадежност и велико мъжество.

         Кога и как човечеството се изправя пред крайна безнадежност? Кое е това време, когато е отворена кутията на Пандора? Време, в което злото обсебва човешките души, а състраданието и милосърдието се заменят с посегателството над личната свобода и живот. Това са дни на тотално обезценяване на човешкия живот, на страх, разруха и смърт. Време на  антихуманна пропаганда за унищожение на всички етноси – различни и не вписващи се в нацистката идея за „чиста раса“. Именно това, според мен, маркира смисъла на понятието „крайна безнадежност“ – човечеството да бъде унищожено, нравствено и физически.

От 1941г. до 09.1944г. са години, свързани с преследването на евреите в България. Време на срам и безчестие, които бележат поведението на пронацистки политици, държавни служители и общественици. В тези смутни дни на безнадежност се появяват имената на хора, които проявяват велико мъжество, доблест и духовна сила, с което се противопоставят на депортацията на българските евреи към лагерите на смъртта. В тези лагери умират невинни и чисти души, белязани с клеймото на различието.

Ние знаем, че зад всяко едно спасение стои една вълнуваща човешка история. Някои са  предадени от уста на уста, други – написани и запомнени, но има и такива, които са забравени, за жалост.

 Днес, ще си спомним, длъжни сме да го сторим,  за лицата на спасението, за хората рискували своя собствен живот и на своите близки, рискували домовете си в името на спасението на чуждия живот. Това са праведниците на Отечеството ни:

ДИМИТЪР ПЕШЕВ

ДИМО КАЗАСОВ

 МИТРОПОЛИТ МИХАИЛ

МИТРОПОЛИТ КИРИЛ

ПЕТЪР   ДЪНОВ

ЕЛИН  ПЕЛИН

СТАНКЕ ДИМИТРОВ-МАРЕК

РУБИН ДИМИТРОВ

ПАВЕЛ ГЕРДЖИКОВ

ТОДОР ВЛАЙКОВ

КИМОН ГЕОРГИЕВ

ВАСИЛИ ИВАНОВ

ДИМИТЪР ИКОНОМОВ

ВЕРА ПАСЕВА-ИЧКОВА

АННА КАМЕНОВА

ЕКАТЕРИНА КАРАВЕЛОВА

ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

СТОЯН КОСТУРКОВ

СОЛОМОН СИМАНТОВ ЛЕВИЕВ

 ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ПЕТЪР МИХАЛЕВ

ИВАН  МОМЧИЛОВ

ХРИСТО РОДЕВ

АННА ЙОСИФОВА СЪРЧАДЖИЕВА

АКАДЕМИК ПЕТКО СТАЙНОВ

ЯНКО САКЪЗОВ

НИКОЛА МУШАНОВ

РЕБЕКА ДАНОН

НЕДКО КАБЛЕШКОВ

И всички онези хора, които с личните си дела се превърнаха в спасители на еврейския народ.

Весела Палдъмова, директор