Посветено на 105 години от смъртта на Димчо Дебелянов
Ето ни, стоим сега - деца на новото столетие, тихо свеждаме глава пред паметника достолепен. Пред паметника на човек, отишъл си безкрайно рано; за себе си така твърдял: „Ако загина на война, жал никого не ще попари.” Но той жестоко е грешал – оставяйки ни твърде много от своя дух, от смелостта, сред нас живее тук отново. Не си забравен ти, Амер! Следите ти у нас остават след сто и пет години – век пак думите ти оживяват…
-Теодора Бакърджиева 12а клас