Посветено на 105 години от смъртта на Димчо Дебелянов

Ето ни, стоим сега - 
деца на новото столетие,
тихо свеждаме глава 
пред паметника достолепен.
Пред паметника на човек, 
отишъл си безкрайно рано;
за себе си така твърдял: 
„Ако загина на война, 
жал никого не ще попари.”
Но той жестоко е грешал –
оставяйки ни твърде много
от своя дух, от смелостта,
сред нас живее тук отново.
Не си забравен ти, Амер!	
Следите ти у нас остават
след сто и пет години – век
пак думите ти оживяват…

-Теодора Бакърджиева 12а клас