Училищен литературен конкурс в чест на патронния празник
В чест на патронния празник ръководството на 134.СУ „Димчо Дебелянов“ и ПУО „Български език и литература“ обявиха училищен литературен конкурс.
В конкурса взеха участие ученици от II – X клас. Те създадоха своите произведения в различни жанрове: стихотворение, приказка, разказ, съчинение, есе.
С чисти сърца най-малките ученици посветиха своите лирически творби на любимото училище. Следвайки заглавието на една от най-красивите елегии на Димчо Дебелянов – „Да се завърнеш в бащината къща“, учениците от прогимназията споделиха чувствата си към родния дом и категорично подчертаха значимостта му в човешкия живот. Гимназистите разсъждаваха върху проблема за ценностите , които Дебелянов ни завеща.
Моето училище
Дария Иванова, III В клас
Училище наше любимо,
изпълнено с радост и мечти,
в теб учим, играем, мечтаем,
приятел пръв си ни ти.
Лесен и забавен е всеки час,
учим задружно, пеем и се смеем,
а учителката мила
дава ни кураж и сила.
Тя води ни през часовете
и ни бистри умовете.
Мотивира ни да учим
та в живота да сполучим.
Моето училище
Ема Горанова, II А клас,
Моето училище,
тъй сладко и мило,
не виждам дете
в него да влиза унило.
Тъй красиво като стихотворение,
на поета вдъхновение.
С толкова приказни герои,
приятели мои и твои.
С учители любими
и приключения незабравими.
Учим, играем и се смеем,
да сме част от него се гордеем!
Училище
Никола Михайлович, III В клас
Училище любимо, ти си най-неповторимо!
Всеки ден в час таблици и скоби уча аз.
Уча, рецитирам и да умножавам супер сили придобивам.
Училище любимо, ти си най-неповторимо!
Всеки ден с усмивка зареден поемам по пътя необикновен.
Ботев, Вазов, Валери Петров – хи цитирам, без да спирам.
Училище любимо, ти си най-неповторимо!
Сутрин рано призори тръгвам с раницата тежка знания да трупам.
И след безкрайните игри вечер се прибирам удовлетворен
да събирам нови сили за следващия ми вълнуващ ден.
Моята приказка
Василий Ришард, II A клас
Когато бях малък, един ден се разхождахме с мама и татко. Тогава до парка видях красив замък. Веднага попитах мама какво е това. Тя ми каза, че това е хубаво училище и в него се учат много добри деца.
Исках да вляза и да разгледам всичко. Пожелах много да уча там.
Но аз не знаех добре български, понеже баща ми е чужденец. Тогава положих усилия да науча добре езика.
След време се явих с вълнение на изпит в моя замък. Радостта ми беше голяма, като разбрах, че ще уча там.
Сега се гордея, че съм в любимото ми училище и имам прекрасни учители.
Патронът на училището ми е Димчо Дебелянов. Той е български поет, загинал в боевете на Първата световна война. Ще изучавам чудните му стихове, като стана по-голям.
Това е началото на моята приказка! Тя продължава …
Да се завърнеш в бащината къща
Ани Дункова, VI A клас
Да се завърнеш в бащината къща,
където времето тъй бавно тече,
където детството с усмивка свети
и пази спомени в едно сърце…
Полето пак ти шепне,
пътеката те води към дома
и сякаш гониш по ливадата
онази малка светлина.
А къщата е стара, но позната,
със разтворени очи се стремя,
защото няма друго по-голямо
от обичта към родната земя.
Да се завърнеш в бащината къща
Мариела Филипова, VII в клас
Когато се завръщаш в бащината къща,
всеки спомен топло те прегръща.
И с чисти светнали очи
разбираш – тук още детството личи.
Това го знае всеки със сърцето,
домът е мястото, където се сгушваш в обич и покой
и колкото и да е сложно – винаги си свой.
Днес друго искам да ви кажа,
и няма да е елегично тъжно,
и няма да е опит да покажа, че имам думи, със които
Душата на поета да разкажа.
За скръбен блян по щастие и утеха,
за светлите копнежи на поета,
за трудностите в свят,
разяден от презрение,
за неговата нужда от спасение
едва ли днес ще стигна до прозрение.
Но вярвам, че ще дойде ден,
в зрелостта ще ми услужи
с думи, мисли и дела
висотата на поета аз да разбера.
За усещането „у дома“ сега аз искам да разкажа.
За домът, във който
за пръв път пристъпих смутена
и дворът ми заприлича на сцена –
с балони, звънки гласчета, усмивки и даже
страхът ми бързо място отстъпи
на радост, за да покаже,
че това са врати към безкрайна вселена,
която със жажда вяра нетленна
ще трябва напред да разкривам
и топъл втори подслон тук да откривам.
Тук дворът вече пази мойта диря
и знам, утеха тук ще намирам,
и тук със радост и в покой,
ще бъда като вкъщи свой.
За този втори дом
от мойте спомени – най-първи том,
за него исках да разкажа
и свойта благодарност да изкажа.
И знам – където и да ме отведе
на живота бурята от ветрове,
две башини къщи ще пазя в моето сърце –
едната с корени, а другата – с криле.
Да се завърнеш в бащината къща
Никол Григорова, V А клас
Да се завърнеш в бащината къща
Никол Григорова, V А клас
Старите дървени греди на къшата поскърцваха леко от вятъра, сякаш разпознаваха стъпките ми. Беше минало толкова време, откакто за последно прекрачих този праг. Всичко ми се струваше едновременно познато и чуждо – дворът, в който някога тичах бос, пейката под асмата, където дядо ми разказваше истории за отминали , и дървената врата, чиято дръжка все оше носеше следите от детските ми игри.
Въздухът беше наситен със смесени аромати – на пръст след дъжд, на зрели ябълки от градината и на топлината на домашния хляб, който някога баба ми печеше в старата фурна. Вътре в къщата времето беше оставило своя отпечатък. По стените все още висяха старите снимки, а дървената маса в кухнята стоеше на същото място, покрита с везана покривка.
Докоснах внимателно шкафа, който някога криеше моите детски съкровища – малки камъчета, стар часовник и хартиени фигурки. Спомените нахлуваха като река – дългите летни вечери, изпълнени със смях; първите ми страхове, които мама разсейваше с топла прегръдка, и онзи особен мирис на дърво и восък, който винаги ме караше да се чувствам дома.
Къщата беше по-стара, по-тиха, но все още жива – като сърцето на семейството ни, което продължава да тупти независимо къде се намираме. Разбрах, че домът не е просто място. Той е спомените, които носим в себе си, и корените, които никога не изчезват.
Днес се върнах в бащината си къща, но истината е, че никога не си бях тръгвал.