Автор: admin

Уважаеми родители,

След приключване на процедурата по записване на класираните деца в подготвителните групи за учебната 2025/2026 година, 134. СУ „Димчо Дебелянов“ обявява 1 (едно) свободно място за момиче и 1 (едно) свободно място за момче.

Каним първата резерва за момчетата (вх. № 967 – П. Н. Трифонов) и първата резерва за момичетата (вх. № 908 – Л. А. Христова) да дойдат в 134. СУ да се запишат в срок до 12.05.2025 г. Работното време на комисията е от 8:00 ч. до 14:00 ч.

При записване на детето Ви в подготвителна група към 134. СУ, моля, носете следните неща:

1. Заявление за записване в подготвителна група (Моля, изтеглете го от сайта на училището – раздел „Прием“, подраздел „Прием в подготвителна група“ – и го попълнете.).
2. Копие от удостоверението за раждане на детето.
3. Дарение в размер на 120 лв. за дете за учебната 2025/2026 година за подпомагане дейностите на Училищно настоятелство, а за две и повече деца в 134. СУ – общо 150 лв.
4. Заявление до Председателя на Училищно настоятелство при 134. СУ за участие на детето в следобедна или сутрешна занималня (Моля изтеглете го от сайта на училището – раздел „Прием“, подраздел „Прием в подготвителна група“ – и го попълнете.).
5. Работна карта за набиране на информация за образователното ниво и трудовата заетост на семейството (предоставя се от училището и се попълва на място).

Нашите гости представиха своето професионално израстване от ученическите си години до момента. Единият от тях е завършил Търговската гимназия в Стара Загора, другият Професионалната гимназия по архитектура и строителство, а третият Националната гимназия по древни езици и култура. Това определя отчасти и взимането на решението да продължат професионалното си развитие в Софийския университет, Висш институт за архитектура и строителство и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Общото между тях е вдъхновението от работата, на която са се посветили, и личният избор за успешна реализация.

             Настоящият Министър на правосъдието – господин Георги Георгиев завършва бакалавърска програма по право в Софийския университет и магистърска в Кингс Колидж, Лондон. Пред ученическата аудитория той представи основните приоритети пред съдебната система и реалните възможности за промени в законодателството. Неговите думи „Не се ли убедим, че градим общността си с всяко наше действие, сме обречени да загубим и целта, и посоката“ – определиха темата на разговора за справедливостта и колко трудно е  да се стигне до обективна справедливост, която да отговаря на очакванията на всички. Учениците поставиха редица актуални въпроси, свързани с недоволството на гражданското обществото  към съдебната система и необходимостта от търсене на решения.

              Един от най-успешните продуценти в момента – господин Евтим Милошев сподели, че създаването на всеки един проект е вълнуващо преживяване. Едни от най-успешните филмови продукции са реализирани през неговата продуцентска къща: „Откраднат живот“, „Дяволското гърло“, „Сянката на демона“, „Всичко за сина ми“, както редица риалити формати, но за най-мащабен може да бъде посочен „Игри на волята“. Той подчерта, че любопитството и амбицията са в основата на неговия личностен успех, че е изключително важно за продуцента да намери баланса между всички участници в реализирания проект – сценаристи, актьори, режисьори, оператори, композитори и др. Не на последно място,  изтъкна, че лично той проявява задължително  нужното уважение към всички хора, с които работи на терен – от помощния персонал до актьорите.

               Иво Сиромахов, режисьор, писател, сценарист и драматург, разказа за  своя професионален път, за случайността и късмета, които не са маловажни  в човешкия живота. Той изтъкна и ролята на добрите учители, които пресичат пътя ни и са реален шанс за промяна, такъв учител за него е Валери Найденов, бивш главен редактор на в.24 часа. Най-голямо удоволствие за режисьора е творческото предизвикателство, свързано с писането на книги. Господин Сиромахов разказа интересни случки и истории за трудностите как  първата му книга достига до точния издател и поема към читателите.

               Завършвайки театрална режисура в НАТФИЗ, неговият професионален път тръгва от Малък градски театър зад канала и Театъра на народната армия, продължава през в. 24 часа и телевизионните формати „ Каналето“ и „Хъшове“. Днес вижда в себе си един успял човек, който иска да реализира още много идеи, свързани с драматургията.

               Гостите дадоха своите интервюта  пред екипа на училищната телевизия и останаха впечатлени от учениците ни.

               Седмицата на професиите се реализира по идея и инициатива на директора на училището, госпожа Весела Палдъмова. И тази година тя представи гостите пред ученическата аудитория с кратки професионални визитки и подчерта, че впоследствие те стават приятели на училищната ни общност.

Евреите по целия свят посрещат големия празник Песах, още известен като празника на пролетта, мацата и свободата. Нека има свобода в душите и мислите ни, нека има доброта в делата ни и мир по целия свят! От името на цялата училищна общност пожелаваме на всички весел празник Песах!

Великден ни връща надеждата, че доброто, вярата и любовта имат силата да възкръсват в живота! Пътят на Исус не е само път на страдание. Той е път на отдаване- на хората, на вярата, на истината, на спасението! Да прощаваш и на най-големия си враг, да обичаш ближния, колкото себе си, ако имаш две ризи да дадеш едната на нуждаещия се, да виждаш гредата в своето око са послания, които Исус ни е оставил, за да бъдем чистосърдечни.

Нека утрешният ден донесе просветление на душите ни!

В чест на патронния празник ръководството на 134.СУ „Димчо Дебелянов“ и ПУО „Български език и литература“ обявиха училищен литературен конкурс.

            В конкурса взеха участие ученици от II – X клас. Те създадоха своите произведения в различни жанрове: стихотворение, приказка, разказ, съчинение, есе.

С чисти сърца най-малките ученици посветиха своите лирически творби на любимото училище. Следвайки заглавието на една от най-красивите елегии на Димчо Дебелянов – „Да се завърнеш в бащината къща“, учениците от прогимназията споделиха чувствата си към родния дом и категорично подчертаха значимостта му в човешкия живот. Гимназистите разсъждаваха върху проблема за ценностите , които Дебелянов ни завеща.

Моето училище
Дария Иванова, III В клас

Училище наше любимо,
изпълнено с радост и мечти,
в теб учим, играем, мечтаем,
приятел пръв си ни ти.

Лесен и забавен е всеки час,
учим задружно, пеем и се смеем,
а учителката мила
дава ни кураж и сила.

Тя води ни през часовете
и ни бистри умовете.
Мотивира ни да учим
та в живота да сполучим.

Моето училище
Ема Горанова, II А клас,

Моето училище,
тъй сладко и мило,
не виждам дете
в него да влиза унило.

Тъй красиво като стихотворение,
на поета вдъхновение.
С толкова приказни герои,
приятели мои и твои.

С учители любими
и приключения незабравими.
Учим, играем и се смеем,
да сме част от него се гордеем!

Училище
Никола Михайлович, III В клас

Училище любимо, ти си най-неповторимо!
Всеки ден в час таблици и скоби уча аз.
Уча, рецитирам и да умножавам супер сили придобивам.

Училище любимо, ти си най-неповторимо!
Всеки ден с усмивка зареден поемам по пътя необикновен.
Ботев, Вазов, Валери Петров – хи цитирам, без да спирам.

Училище любимо, ти си най-неповторимо!
Сутрин рано призори тръгвам с раницата тежка знания да трупам.
И след безкрайните игри вечер се прибирам удовлетворен
да събирам нови сили за следващия ми вълнуващ ден.

Моята приказка
Василий Ришард, II A клас

            Когато бях малък, един ден се разхождахме с мама и татко. Тогава до парка видях красив замък. Веднага попитах мама какво е това. Тя ми каза, че това е хубаво училище и в него се учат много добри деца.

Исках да вляза и да разгледам всичко. Пожелах много да уча там.
Но аз не знаех добре български, понеже баща ми е чужденец. Тогава положих усилия да науча добре езика.

След време се явих с вълнение на изпит в моя замък. Радостта ми беше голяма, като разбрах, че ще уча там.
Сега се гордея, че съм в любимото ми училище и имам прекрасни учители.

Патронът на училището ми е Димчо Дебелянов. Той е български поет, загинал в боевете на Първата световна война. Ще изучавам чудните му стихове, като стана по-голям.

Това е началото на моята приказка! Тя продължава … 

Да се завърнеш в бащината къща
Ани Дункова, VI A клас

Да се завърнеш в бащината къща,
където времето тъй бавно тече,
където детството с усмивка свети
и пази спомени в едно сърце…

Полето пак ти шепне,
пътеката те води към дома
и сякаш гониш по ливадата
онази малка светлина.

А къщата е стара, но позната,
със разтворени очи се стремя,
защото няма друго по-голямо
от обичта към родната земя.

Да се завърнеш в бащината къща
Мариела Филипова, VII в клас

Когато се завръщаш в бащината къща,
всеки спомен топло те прегръща.
И с чисти светнали очи
разбираш – тук още детството личи.
Това го знае всеки със сърцето,
домът е мястото, където се сгушваш в обич и покой
и колкото и да е сложно – винаги си свой.

Днес друго искам да ви кажа,
и няма да е елегично тъжно,
и няма да е опит да покажа, че имам думи, със които
Душата на поета да разкажа.
За скръбен блян по щастие и утеха,
за светлите копнежи на поета,
за трудностите в свят,
разяден от презрение,
за неговата нужда от спасение
едва ли днес ще стигна до прозрение.
Но вярвам, че ще дойде ден,
в зрелостта ще ми услужи
с думи, мисли и дела
висотата на поета аз да разбера.

За усещането „у дома“ сега аз искам да разкажа.
За домът, във който
за пръв път пристъпих смутена
и дворът ми заприлича на сцена –
с балони, звънки гласчета, усмивки и даже
страхът ми бързо място отстъпи
на радост, за да покаже,
че това са врати към безкрайна вселена,
която със жажда вяра нетленна
ще трябва напред да разкривам
и топъл втори подслон тук да откривам.
Тук дворът вече пази мойта диря
и знам, утеха тук ще намирам,
и тук със радост и в покой,
ще бъда като вкъщи свой.
За този втори дом
от мойте спомени – най-първи том,
за него исках да разкажа
и свойта благодарност да изкажа.
И знам – където и да ме отведе
на живота бурята от ветрове,
две башини къщи ще пазя в моето сърце –
едната с корени, а другата – с криле.

Да се завърнеш в бащината къща
Никол Григорова, V А клас

Да се завърнеш в бащината къща

Никол Григорова, V А клас

            Старите дървени греди на къшата поскърцваха леко от вятъра, сякаш разпознаваха стъпките ми. Беше минало толкова време, откакто за последно прекрачих този праг. Всичко ми се струваше едновременно познато и чуждо – дворът, в който някога тичах бос, пейката под асмата, където дядо ми разказваше истории за отминали , и дървената врата, чиято дръжка все оше носеше следите от детските ми игри.

            Въздухът беше наситен със смесени аромати – на пръст след дъжд, на зрели ябълки от градината и на топлината на домашния хляб, който някога баба ми печеше в старата фурна. Вътре в къщата времето беше оставило своя отпечатък. По стените все още висяха старите снимки, а дървената маса в кухнята стоеше на същото място, покрита с везана покривка.

            Докоснах внимателно шкафа, който някога криеше моите детски съкровища – малки камъчета, стар часовник и хартиени фигурки. Спомените нахлуваха като река – дългите летни вечери, изпълнени със смях; първите ми страхове, които мама разсейваше с топла прегръдка, и онзи особен мирис на дърво и восък, който винаги ме караше да се чувствам  дома.

            Къщата беше по-стара, по-тиха, но все още жива – като сърцето на семейството ни, което продължава да тупти независимо къде се намираме. Разбрах, че домът не е просто място. Той е спомените, които носим в себе си, и корените, които никога не изчезват.

            Днес се върнах в бащината си къща, но истината е, че никога не си бях тръгвал.