Стартираха дейностите от вътрешноучилищния проект „Ръка за ръка“ тази седмица, чиято цел е чрез създаване на екипи от двойки класове да задълбочи и укрепи взаимното уважение и доверие между малки и големи ученици, между ученици-учители-родители-ръководство.
Началото поставиха 9 а и 5 а клас. Ана-Мария, Бояна, Рая и Мириам от 9а клас посетиха учениците от 5а клас в часа на класа и проведоха разговор на тема „Как да бъдем приятели, кои са правилата на приятелството“. Направиха и игра за опознаване и сближаване на децата от класа. „
Във връзка със Заповед № РД-01-343 от 12.10.2021 на Столична регионална здравна инспекция, заради налагането на временни противоепидемични мерки на територията на София-град, считано от 14 октомври се предприемат следните мерки на училищно ниво:
Преустановяват се груповите извънкласни дейности и занимания в присъствена училищна среда – спортни танци, еврейски танци, футбол, фехтовка, шах, художествена гимнастика, Лего занимания, занятия по АЕ на AVO, народни танци, кикбокс.
Заниманията по интереси ще се провеждат в онлайн среда, където тематиката позволява.
Занимания по интереси, които не могат да се провеждат онлайн се организират от ръководителите на групите само с ученици от една паралелка, като се редуват в поредни седмици.
Носенето на маски е задължително и в часовете и в междучасията (без начален етап в класната стая).
За сега оставаме в приставено обучение, поради ниска заболеваемост на ученици.
Приключи първата среща на проекта „Изкуство за всички“ по програмата на Еразъм+.
Домакин на събитието беше LICEO ARTISTICO MENGARONI. Училището за изкуства се намира в град Пезаро, разположен на брега на Адриатическо море, в близост до град Урбано и туристическия център Римини.
Пезаро е родният град на великия италиански композитор Джоакино Росини, автор на над 30 опери, камерна и църковна музика.
Градът впечатлява със забележителната си архитектура, артистична атмосфера и афинитета си към музиката и изкуството.
В продъжение на една седмица водещият координатор, представителите на италианската страна, представиха основните цели, визията и реализацията на един толкова амбициозен проект, свързан с идеята как изкуството може и трябва да бъде достъпно за всички хора. Особено внимание се обърна на темата, свързана с предоставяне на възможност за достъп до произведенията на изкуството на хора в неравнопоставено положение, т.е. със здравословни проблеми или от различни възрастови и социални групи, които срещат затруднения.
Участниците в проекта бяха приветствани с добре дошли от госпожа Серена Перуджини, директор на лицея, както и от зам.-кмета на гр. Пезаро, отговарящ за културата и образованието. В духа на сърдечното домакинство учениците представиха своето училище и изучаваните специалности в него. В миналото в училището са се обучавали да изработват керамични съдове и са създавали впечатляващи облекла, които с успех могат да бъдат използвани при заснемането на кинопродукции, свързани с епохата на средновековието:
Днес, учениците изучават моден и графичен дизайн, архитектурен и интериорен дизайн, аудиовизия и мултимедии и т.н.. В цялата сграда се усеща артистичният дух на това младо поколение творци, които носят в гените си таланта на предците си. Именно те изработват празничната украса за събития, свързани с традиционните празници на града. След събитията украсата се пренася в училищната сграда и коридорите стават и пъстри, и завладяващи, а настроението творческо.
Затова и идеята на проекта тръгва от учителите от това необикновено училище.
Учениците и учителите се опитват да намерят решения, с които всеки един член на обществото да има възможността да се докосне до завладяващата сила на изкуството.
Срещата с госпожа Маргарита Сани, представи основните акценти на стратегическата идея как да се осигури възможност на достъп на хората до музеите, изложбените зали и културни центрове, но и как предоставяната информация може да бъде предоставена по лесно достъпен начин. Двадесет години от професионалното развитие на госпожа Сани е свързано именно с търсенето на различни видове възможности всеки човек да се докосне до произведенията на изкуството. Особено внимание обърна на идеята за търсене на методика за възприемането им още от ранна детска възраст, както и на възможността незрящите хора да почустват чрез сетивата си красотата на творбите. Представени бяха световни музеи, които целенасочено търсят възможности за равен достъп на всички хора, както и творби на незрящи творци, които впечатляват. Модератори по представянето на проекта бяха госпожа Мелани Сегал, Елеонора Боромео, Франческа Нанни, които изключително професионално организираха работните срещи, презентираха дейностите и представиха на участниците различни техники за възприемане на изкуството от незрящите хора. Поставиха присъстващите в необчайни ситуации, да рисуват или пишат с маски на очите и да се опитат да разпознаят релефни изображения.
Основната цел на тази първа среща е представителите от партньорските страни в проекта/ Белгия, България, Португалия/ да бъдат подготвени и силно мотивирани, за да приобщят с думи и дела своите ученици, както и да се изработи организационната програма на предстоящите мобилности.
Една различна среща в Болоня, преобърна представите за човешките възможности. Групата посети Museo Tattile Anteros, един от най-важните изследователски центрове в света за незрящи хора. Целта на музея е да възпитава в интегрирано използване на остатъчните сетива, като развива когнитивните и интелектуални възможности на тези хора. Срещата с Матео, младеж на 20 години, който никога не е виждал, ни впечатли дълбоко, защото това не му е попречило сам със собствените си ръце да създаде прототип на оригинална релефна склуптура от античността. В продължение на една година, с много упоритост и постоянство, той работи върху своето копие, което изобщо не се различава от оригинала. Впечатляват изработените миниатюрни детайли – пръсти, устни, скули, коса.
Именно в този център се създават релефните изображения на произведения на изкуството, защото това е единствената възможност за хората със зрителни проблеми да се докоснат до забележителните творби на световното изкуство. Госпожа Лорена Сечи, жена с изключителни познания за световното изкуство, разказа за амбицията на екипа на центъра да се помогне на незрящите хора да усетят вдъхновяващата сила на красотата.
Това, което впечатли всички участници е, че вече 20 години в Италия е създадена инициатива, подкрепяна от държавата, изкуството да бъде достъпно за всички хора. Неправителствени организации, университетски преподаватели и учители работят за кауза, която сближава, обединява и насърчава младите хора от Европейския съюз.
134. СУ е част от този забележителен проект. Предстои мобилност на учители и ученици в Португалия, но задачите вече са ясни.
Ето ни, стоим сега -
деца на новото столетие,
тихо свеждаме глава
пред паметника достолепен.
Пред паметника на човек,
отишъл си безкрайно рано;
за себе си така твърдял:
„Ако загина на война,
жал никого не ще попари.”
Но той жестоко е грешал –
оставяйки ни твърде много
от своя дух, от смелостта,
сред нас живее тук отново.
Не си забравен ти, Амер!
Следите ти у нас остават
след сто и пет години – век
пак думите ти оживяват…
Не останаха ненужен спомен нито Дебеляновата поезия, нито Дебеляновата смърт. Превърнаха се в сияйно наследство, част от националния ни генетичен код.
Тази инициатива е в чест на сто и петата годишнина от смъртта на поета. В навечерието на 2. октомври, когато Димчо Дебелянов загива в сражение, стихотворението „Сиротна песен“ чете Христо Бонин, родител на ученици от 1. и от 6. клас.
Международен ден на музиката се отбелязва за първи път през 1974г по решение на Международния съвет по музика към ЮНЕСКО.
През 1980г. 1. октомври е обявен за национален празник на българските певци и музиканти по случай 700-годишнина от рождението на св. Йоан Кукузел. Живял през 14 век., той е известен като църковен певец и композитор. Наречен още ,,Ангелогласният,, заради изключителния му певчески талант.
„Музиката е лабиринт без начало и без край,където има много нови пътеки, по които можем да тръгнем и където тайнствеността е вечна,“
Пиер Булез-френски композитор и диригент от 20в.
Честит празник уважаеми колеги!
На всички творци, поети, певци и музиканти от екипа на 134. СУ,,Д. Дебелянов,,
На 22-и септември България чества едно от най-значимите събития от новата си история. На тази дата през 1908 г. българската държава, една от най-старите в Европа, обявява своята независимост. Това става 30 години след конституирането на васалното, трибутарно Княжество България. Така България отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество.
Събитието
На 22-и септември 1908 г. във гр. Велико Търново, с манифест, българският княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Денят е обявен за официален празник с решение на Българското народно събрание от 10 септември 1998 г.
Манифест за обявяване на независимостта
„Манифест към българския народ
(осъвременен правопис)
По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.
Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ни акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!
Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Нашето царуване
Уважаеми родители и ученици,Във връзка с всекидневни проблеми, свързани с носенето на ученическите униформи, Ви информираме, че ще бъде направена актуализация в Правилника за дейността на училището.
На заседание на Училищното настоятелство към 134.СУ беше гласувано подкрепящо становище от всички представители на класовете за промените, свързани със санкциите на ученици, които идват във вид различен от общоприетите норми на облекло в 134.СУ. Предоставяме на вашето внимание актуален снимков вариант за задължително ученическо облекло:
Предстои гласуване на ПС на промени, свързани с налагането на санкции за ученици, които не спазват училищните разпоредби:
Санкции:
„Забележка“ от класния ръководител – при направена констатация за три пъти явяване без униформа
„Преместване в друга паралелка“ – важи за учениците от начален и прогимназиален етап, при последващи две явявания без униформа, след наложено наказание „Забележка“.
„Предупреждение за преместване в друго училище“ – важи за ученици в гимназиален етап при последващи две явявания без униформа, след наложено наказание „Забележка“.
„Преместване в друго училище“ /за прогимназиален и гимназиален етап/ или минаване в самостоятелна форма на обучение/за ученици, навършили 16 години/ – при последващо едно явяване без униформа, след наложено наказание по т. 2. или 3.
Предложението ще влезе в сила след гласуване на предстоящи ПС и заседание на ОС. Протоколите, констатиращи нарушението, се подписват от ученик, присъстващ учител и проверяващ.
Училищните униформи са символ на принадлежност към училищната общност и повод за гордост.
