Категория: Новини

Нашите гости представиха своето професионално израстване от ученическите си години до момента. Единият от тях е завършил Търговската гимназия в Стара Загора, другият Професионалната гимназия по архитектура и строителство, а третият Националната гимназия по древни езици и култура. Това определя отчасти и взимането на решението да продължат професионалното си развитие в Софийския университет, Висш институт за архитектура и строителство и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Общото между тях е вдъхновението от работата, на която са се посветили, и личният избор за успешна реализация.

             Настоящият Министър на правосъдието – господин Георги Георгиев завършва бакалавърска програма по право в Софийския университет и магистърска в Кингс Колидж, Лондон. Пред ученическата аудитория той представи основните приоритети пред съдебната система и реалните възможности за промени в законодателството. Неговите думи „Не се ли убедим, че градим общността си с всяко наше действие, сме обречени да загубим и целта, и посоката“ – определиха темата на разговора за справедливостта и колко трудно е  да се стигне до обективна справедливост, която да отговаря на очакванията на всички. Учениците поставиха редица актуални въпроси, свързани с недоволството на гражданското обществото  към съдебната система и необходимостта от търсене на решения.

              Един от най-успешните продуценти в момента – господин Евтим Милошев сподели, че създаването на всеки един проект е вълнуващо преживяване. Едни от най-успешните филмови продукции са реализирани през неговата продуцентска къща: „Откраднат живот“, „Дяволското гърло“, „Сянката на демона“, „Всичко за сина ми“, както редица риалити формати, но за най-мащабен може да бъде посочен „Игри на волята“. Той подчерта, че любопитството и амбицията са в основата на неговия личностен успех, че е изключително важно за продуцента да намери баланса между всички участници в реализирания проект – сценаристи, актьори, режисьори, оператори, композитори и др. Не на последно място,  изтъкна, че лично той проявява задължително  нужното уважение към всички хора, с които работи на терен – от помощния персонал до актьорите.

               Иво Сиромахов, режисьор, писател, сценарист и драматург, разказа за  своя професионален път, за случайността и късмета, които не са маловажни  в човешкия живота. Той изтъкна и ролята на добрите учители, които пресичат пътя ни и са реален шанс за промяна, такъв учител за него е Валери Найденов, бивш главен редактор на в.24 часа. Най-голямо удоволствие за режисьора е творческото предизвикателство, свързано с писането на книги. Господин Сиромахов разказа интересни случки и истории за трудностите как  първата му книга достига до точния издател и поема към читателите.

               Завършвайки театрална режисура в НАТФИЗ, неговият професионален път тръгва от Малък градски театър зад канала и Театъра на народната армия, продължава през в. 24 часа и телевизионните формати „ Каналето“ и „Хъшове“. Днес вижда в себе си един успял човек, който иска да реализира още много идеи, свързани с драматургията.

               Гостите дадоха своите интервюта  пред екипа на училищната телевизия и останаха впечатлени от учениците ни.

               Седмицата на професиите се реализира по идея и инициатива на директора на училището, госпожа Весела Палдъмова. И тази година тя представи гостите пред ученическата аудитория с кратки професионални визитки и подчерта, че впоследствие те стават приятели на училищната ни общност.

Евреите по целия свят посрещат големия празник Песах, още известен като празника на пролетта, мацата и свободата. Нека има свобода в душите и мислите ни, нека има доброта в делата ни и мир по целия свят! От името на цялата училищна общност пожелаваме на всички весел празник Песах!

Великден ни връща надеждата, че доброто, вярата и любовта имат силата да възкръсват в живота! Пътят на Исус не е само път на страдание. Той е път на отдаване- на хората, на вярата, на истината, на спасението! Да прощаваш и на най-големия си враг, да обичаш ближния, колкото себе си, ако имаш две ризи да дадеш едната на нуждаещия се, да виждаш гредата в своето око са послания, които Исус ни е оставил, за да бъдем чистосърдечни.

Нека утрешният ден донесе просветление на душите ни!

В чест на патронния празник ръководството на 134.СУ „Димчо Дебелянов“ и ПУО „Български език и литература“ обявиха училищен литературен конкурс.

            В конкурса взеха участие ученици от II – X клас. Те създадоха своите произведения в различни жанрове: стихотворение, приказка, разказ, съчинение, есе.

С чисти сърца най-малките ученици посветиха своите лирически творби на любимото училище. Следвайки заглавието на една от най-красивите елегии на Димчо Дебелянов – „Да се завърнеш в бащината къща“, учениците от прогимназията споделиха чувствата си към родния дом и категорично подчертаха значимостта му в човешкия живот. Гимназистите разсъждаваха върху проблема за ценностите , които Дебелянов ни завеща.

Моето училище
Дария Иванова, III В клас

Училище наше любимо,
изпълнено с радост и мечти,
в теб учим, играем, мечтаем,
приятел пръв си ни ти.

Лесен и забавен е всеки час,
учим задружно, пеем и се смеем,
а учителката мила
дава ни кураж и сила.

Тя води ни през часовете
и ни бистри умовете.
Мотивира ни да учим
та в живота да сполучим.

Моето училище
Ема Горанова, II А клас,

Моето училище,
тъй сладко и мило,
не виждам дете
в него да влиза унило.

Тъй красиво като стихотворение,
на поета вдъхновение.
С толкова приказни герои,
приятели мои и твои.

С учители любими
и приключения незабравими.
Учим, играем и се смеем,
да сме част от него се гордеем!

Училище
Никола Михайлович, III В клас

Училище любимо, ти си най-неповторимо!
Всеки ден в час таблици и скоби уча аз.
Уча, рецитирам и да умножавам супер сили придобивам.

Училище любимо, ти си най-неповторимо!
Всеки ден с усмивка зареден поемам по пътя необикновен.
Ботев, Вазов, Валери Петров – хи цитирам, без да спирам.

Училище любимо, ти си най-неповторимо!
Сутрин рано призори тръгвам с раницата тежка знания да трупам.
И след безкрайните игри вечер се прибирам удовлетворен
да събирам нови сили за следващия ми вълнуващ ден.

Моята приказка
Василий Ришард, II A клас

            Когато бях малък, един ден се разхождахме с мама и татко. Тогава до парка видях красив замък. Веднага попитах мама какво е това. Тя ми каза, че това е хубаво училище и в него се учат много добри деца.

Исках да вляза и да разгледам всичко. Пожелах много да уча там.
Но аз не знаех добре български, понеже баща ми е чужденец. Тогава положих усилия да науча добре езика.

След време се явих с вълнение на изпит в моя замък. Радостта ми беше голяма, като разбрах, че ще уча там.
Сега се гордея, че съм в любимото ми училище и имам прекрасни учители.

Патронът на училището ми е Димчо Дебелянов. Той е български поет, загинал в боевете на Първата световна война. Ще изучавам чудните му стихове, като стана по-голям.

Това е началото на моята приказка! Тя продължава … 

Да се завърнеш в бащината къща
Ани Дункова, VI A клас

Да се завърнеш в бащината къща,
където времето тъй бавно тече,
където детството с усмивка свети
и пази спомени в едно сърце…

Полето пак ти шепне,
пътеката те води към дома
и сякаш гониш по ливадата
онази малка светлина.

А къщата е стара, но позната,
със разтворени очи се стремя,
защото няма друго по-голямо
от обичта към родната земя.

Да се завърнеш в бащината къща
Мариела Филипова, VII в клас

Когато се завръщаш в бащината къща,
всеки спомен топло те прегръща.
И с чисти светнали очи
разбираш – тук още детството личи.
Това го знае всеки със сърцето,
домът е мястото, където се сгушваш в обич и покой
и колкото и да е сложно – винаги си свой.

Днес друго искам да ви кажа,
и няма да е елегично тъжно,
и няма да е опит да покажа, че имам думи, със които
Душата на поета да разкажа.
За скръбен блян по щастие и утеха,
за светлите копнежи на поета,
за трудностите в свят,
разяден от презрение,
за неговата нужда от спасение
едва ли днес ще стигна до прозрение.
Но вярвам, че ще дойде ден,
в зрелостта ще ми услужи
с думи, мисли и дела
висотата на поета аз да разбера.

За усещането „у дома“ сега аз искам да разкажа.
За домът, във който
за пръв път пристъпих смутена
и дворът ми заприлича на сцена –
с балони, звънки гласчета, усмивки и даже
страхът ми бързо място отстъпи
на радост, за да покаже,
че това са врати към безкрайна вселена,
която със жажда вяра нетленна
ще трябва напред да разкривам
и топъл втори подслон тук да откривам.
Тук дворът вече пази мойта диря
и знам, утеха тук ще намирам,
и тук със радост и в покой,
ще бъда като вкъщи свой.
За този втори дом
от мойте спомени – най-първи том,
за него исках да разкажа
и свойта благодарност да изкажа.
И знам – където и да ме отведе
на живота бурята от ветрове,
две башини къщи ще пазя в моето сърце –
едната с корени, а другата – с криле.

Да се завърнеш в бащината къща
Никол Григорова, V А клас

Да се завърнеш в бащината къща

Никол Григорова, V А клас

            Старите дървени греди на къшата поскърцваха леко от вятъра, сякаш разпознаваха стъпките ми. Беше минало толкова време, откакто за последно прекрачих този праг. Всичко ми се струваше едновременно познато и чуждо – дворът, в който някога тичах бос, пейката под асмата, където дядо ми разказваше истории за отминали , и дървената врата, чиято дръжка все оше носеше следите от детските ми игри.

            Въздухът беше наситен със смесени аромати – на пръст след дъжд, на зрели ябълки от градината и на топлината на домашния хляб, който някога баба ми печеше в старата фурна. Вътре в къщата времето беше оставило своя отпечатък. По стените все още висяха старите снимки, а дървената маса в кухнята стоеше на същото място, покрита с везана покривка.

            Докоснах внимателно шкафа, който някога криеше моите детски съкровища – малки камъчета, стар часовник и хартиени фигурки. Спомените нахлуваха като река – дългите летни вечери, изпълнени със смях; първите ми страхове, които мама разсейваше с топла прегръдка, и онзи особен мирис на дърво и восък, който винаги ме караше да се чувствам  дома.

            Къщата беше по-стара, по-тиха, но все още жива – като сърцето на семейството ни, което продължава да тупти независимо къде се намираме. Разбрах, че домът не е просто място. Той е спомените, които носим в себе си, и корените, които никога не изчезват.

            Днес се върнах в бащината си къща, но истината е, че никога не си бях тръгвал.

Днес, 28.03.2025г., 134.СУ „Димчо Дебелянов“ чества своя патронен празник.

На този ден се навършват 138 г. от рождението на поета.

Учениците от 7. до 12. клас, техните учители и ръководството на училището положиха цветя на гроба на Димчо Дебелянов в гр. Копривщица.

Учениците от начален и прогимназиален етап отбелязаха празника в 134.СУ, където бе организирана викторина във връзка с живота и творчеството на поета, гледане на филм с виртуална разходка в къщата музей „Димчо Дебелянов“ в гр. Копривщица, а ученици от всички класове рецитираха стихотворения, писани от поета.

В края на деня бяха наградени учениците, участвали в организирания  от преподавателите по БЕЛ литературен конкурс, посветен на най-нежния лирик в българската поезия –  Димчо Дебелянов.

Уважаеми ученици, родители, партньори, уважаема училищна общност, предлагаме на Вашето внимание обръщението на г-жа Весела Палдъмова, директор на 134. СУ „Димчо Дебелянов“-ORT School, по повод 10. март – ден, който отбелязваме като „Ден на спасяването на българските евреи, жертвите на Холокоста и престъпленията срещу човечеството“. Прилагаме и поздравителни и възпоменателни адреси, изпратени до училището от президента и вицепрезидента на Република България, от Министъра на културата и от началника на Военната академия „Г. С. Раковски“.

Уважаеми ученици, учители, родители,

Ръководството на 134. СУ „Димчо Дебелянов“ изказва своята благодарност на всички, които подкрепиха благотворителните събития в края на миналата календарна  година.  

В качеството си на директор съм предоставила отчет на първото годишно заседание на Училищно настоятелство. Комисия от ученици и учители преброиха, описаха и предоставиха следните средства: сума от коледен базар – 2 291,80 ст.; сума от кулинарен базар – 4 575, 46 ст. ; обща сума 6 867,26 ст.

По предложение на Ученическия съвет средствата са предназначени за подпомагане на ученици със здравословни проблеми и на ученици, чиито семейства имат финансови затруднения при осигуряване на необходими потребности, свързани с образование или значими лични събития (абитуриентски бал).

Сърдечно благодаря на всички, които се включиха в инициативите по набиране на средства.

От продажбата на книгата  „Вълшебното цвете“  е  събрана сумата  от  3 000лв.,  от които 1500лв. са предоставени на родителите с протокол, а останалите 1500лв. са предоставени, като описано дарение за училището, с благотворителна цел – участие на ученици в международни и национални конкурси, олимпиади и състезания.

            Моето послание към училищната общност е един цитат от любимата книга на деца и възрастни „Малкият принц“ – „Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите“.

С уважение,

Весела Палдъмова-Ковачева